Три подхода към промяната - реформа, революция или бунт  Еволюцията

Три метода към смяната - промяна, гражданска война или бунт 

Еволюцията на индивида минава през три стадия: промяна, гражданска война и протест. Реформата е най-повърхностният стадий - тя единствено се допира до повърхността на нещата, тя в никакъв случай не доближава по-дълбоко от това. Тя не трансформира нищо, с изключение на фасадата на индивида. Променя нещата единствено официално. Тя дава на индивида етикет, обноски, някакъв тип цивилизованост, само че не трансформира нищо значително в неговото създание. Реформата рисува върху хората, полира ги, само че надълбоко във вътрешността те си остават същите. Тя е една заблуда, нереалност. Тя придава една пристойност и прави всички лицемери. Дава положителни обноски, само че те са срещу вътрешната същност на нещата. Същината даже не е била разбрана. Но за обществото, промяната основава едно успокоение. 

Реформите действат като лубрикант. Те поддържат случването на статуквото и оказват помощ нещата да остават същите. Това наподобява парадоксално, тъй като реформаторът твърди, че той трансформира обществото, само че в действителност всичко, което прави, е да боядиса обществото в нови цветове. Така остарялото общество може да съществува по-лесно в нови цветове, в сравнение с го е предписание в миналото, боядисано в старите. Старите цветове са почнали да се износват - промяната е нещо като ремонт. Къщата пада, подпорните стени падат, основите се клатят, а ти слагаш нови подпори и просто удължаваш рухването на къщата. Реформата обслужва статуквото - тя служи на предишното, не на бъдещето. 

Вторият метод е революцията - тя навлиза малко по-навътре. Реформата единствено трансформира концепциите, тя даже не трансформира политиките. Революцията отива по-надълбоко и допира структурите, само че единствено външните структури, не вътрешните. 

Човекът живее в два проекта - единият е физическият, другият е духовният. Революцията доближава само до физическата конструкция - икономическата, политическата - те принадлежат на физическия проект. Тя отива по-надълбоко от промяната, тя унищожава доста остарели неща и основава доста нови неща, само че същината, най-дълбоката същност, на индивида остава непроменена. Революцията се занимава с морала, с характера. Реформата се занимава с маниерите, етикета, цивилизоваността, с смяната на формалното държание на индивида. Революцията трансформира външните структури, и в действителност ги трансформира. Тя носи една нова конструкция, само че вътрешната скица остава същата, вътрешното схващане остава недокоснато. Революцията основава разделяне. 

Първият метод - промяната, основава двуличие. Вторият метод - революцията, основава шизофрения, тя основава непреодолимо разделяне. Човекът се разделя на две същества, а мостът сред тях е опустошен. Затова революционерите отхвърлят съществуването на душата - Маркс и Енгелс, Ленин, Сталин и Мао, всички те отхвърлят душата. Те би трябвало да я отрекат, те не могат да я одобряват, тъй като в случай че я одобряват, тогава цялата им революционна система ще се окаже повърхностна, тогава ще стане явно, че тяхната гражданска война не е цялостна. 

Помни, реформаторът не отхвърля душата. Той я приема, тъй като тя не му основава проблеми - той в никакъв случай не отива толкоз дълбоко, че да доближи до тази тематика. Ганди приема душата - той е модернизатор. Реформаторите в никакъв случай не споделят „ не “ на нищо - те са хора, които още веднъж и още веднъж споделят „ да “, те са учтиви хора. Освен в случай че не стане безусловно належащо, те няма да отрекат нищо, те ще одобряват всичко. Но революционерите отхвърлят душата. Те би трябвало да я отрекат, в противоположен случай тяхната гражданска война ще наподобява частична. 

Третият метод е протестът. Бунтът идва от сърцевината. Той трансформира съзнанието, той е коренен, той трансмутира, той е алхимичен. Той основава едно ново създание, освен ново тяло, освен нови облекла, а ново създание. Ново създание се ражда. 

В историята на съзнанието са се появявали три типа мислители: реформаторът, революционерът и бунтарят. Ману, Мойсей, Ганди - те са реформатори - те са най-повърхностните. Йоан Кръстител, Маркс, Фройд - те са революционери. А Исус, Буда, Кришнамурти - те са бунтари. 

Реформата пребоядисва повърхността. Революцията унищожава остарялата външна конструкция, само че вътрешната конструкция остава същата. В постреволюционните комунистически общества, индивидът от вътрешната страна е останал същият, никаква смяна не е настъпила, ни най-малка. Хората са останали със напълно същото схващане - същата лакомия и упоритост, същия себелюбив разум, същия този разум, който би могъл да се срещне в Америка или в капиталистическите страни. Но външната конструкция на обществото е била изменена. Външната конструкция от закони, държавност, стопанска система, политика - това е било променено. И незабавно щом полицията, държавната власт падне, хората се връщат още веднъж към своите остарели привички. Централизираното постреволюционно общество може да бъде ръководено единствено със мощ. 

То не може да бъде демократично, тъй като да позволиш на хората да бъдат самостоятелни, значи да им позволиш да изявят своята вътрешна същност още веднъж на открито в техния живот. А вътрешното създание на хората си е там - просто те са били спъвани, пречели са им, не са можели да го живеят. Трябвало е да живеят по метода, по който държавното управление споделя, а не съгласно тяхното лично създание. 

Затова комунистическите общества са били главно диктатури. И ще останат диктатури, тъй като съществува страхът, че в случай че на човек му се даде независимост, то тогава заради съществуването на неговото схващане - алчността му, упоритостта му и всичко останало, което постоянно си е било там - тези неща още веднъж ще стартират да работят. 

Хората ще станат богати и небогати, мощни и слаби. Ще стартират да се експлоатират едни други, ще стартират да се борят едни с други поради упоритостите си. Разбира се, хората, които имат власт в тези общества, към момента вършат тъкмо това. 

Истинската гражданска война е спонтанна. Тази гражданска война се назовава протест. 

Реформата не изисква доста от теб. Тя споделя: „ Просто направи предната си врата да наподобява добре. “ Цялата ти къща вътре може да е мръсна. Може да живееш в нечистотия, единствено не позволявай на съседите ти да я видят. Но предната врата би трябвало да е красива, тъй като твоите съседи не се интересуват какво представляваш ти от вътрешната страна и каква е къщата ти вътре. Те минават извън и виждат единствено външната врата. 

Прави каквото искаш, само че през задната врата. Така, предната врата става една фасада, витрина, една проява за съседите. Истинският ти живот се случва при задната врата, а не при предната. Предната врата просто стои там, изкуствено, в никакъв случай не влизаш и не излизаш през нея - тя е там просто, с цел да бъде забелязана от другите. 

Вижте си предните порти - всички имате предни порти. Те са по този начин нареченото лице, маска, персона. Защото това съставлява личността - червило, руж и козметика. Но ти не си това - това е просто грим. 

Революцията отива малко по-надълбоко, само че единствено малко. Тя трансформира гостната ти стая, тъй че към този момент можеш да поканиш посетители да седнат в нея. В Индия това се случва доста постоянно. В Индия гостната стая е красива, само че не отивайте оттатък нея! Кухните на хората са толкоз мръсни и грозни, техните бани са съвсем невъзможни. Но никой не го е грижа за банята или за кухнята, грижа се поставя само за гостната стая. Това е мястото, където се срещаш с твоите посетители. 

Това е фалш; това не допира твоята същинска същина, а единствено поддържа престижа ти. Ето това съставлява моралът - той е една красива гостна стая. И в случай че може да си го позволиш, даже би си окачил картина на Пикасо в гостната си. Зависи какво може да си позволиш. 

Моралът може да стигне единствено до там, оттатък това той се спъва и изчезва. Всеки си има цена. Моралният човек си има цена. Само няколко пласта са морални, зад тях чака неморалността. Така че, може да докараш всеки честен човек до порочност доста елементарно. Единственият въпрос е да му схванеш цената. 

Чувал съм историята за Настрадин Ходжа, който пътувал с една жена във вагон първа класа. Те били сами. Той се показал и по-късно споделил: „ Би ли желала да спиш с мен тази нощ? “ Жената в действителност доста се ядосала и отвърнала: „ Какво си мислиш? Луд ли си? За каква ме мислиш? Аз не съм продажница! “ Настрадин Ходжа споделил: „ Аз бих ви дал 10 хиляди $. “ Жената почнала да се усмихва, доближила се до него и хванала ръката му. Тогава Настрадин Ходжа споделил: „ А какво ще кажеш за 10 $? “. Тогава дамата още веднъж извикала: „ Ти за каква ме мислиш! “ Настрадин Ходжа дал отговор: „ Знам каква си. Сега просто се пазариш за цената. “ 

Винаги е въпрос на цена. Десет $ и дамата е ядосана. Десет хиляди $ и дамата е склонна. И не й се смей - такава е обстановката с всеки човек. Моралът не те трансформира. Той отива по-надълбоко от промяната, той има по-висока цена, само че към момента в същината си ти си оставаш същият. 

Реформата е частична гражданска война. Революцията е единствено външна гражданска война. Бунтът е вътрешна гражданска война. И единствено когато вътрешното се случи - това е нещо несъмнено. В противоположен случай, на това не може да се разчита. Реформата ще те направи двуличник, а революцията ще те трансформира в шизофреник. Само протестът може да даде цялост на съществото ти, спонтанност, здраве, целокупност. 

Реформата ще те направи редовен. Ако те интересува уважението - значи промяната е задоволителна. Тя ще ти даде една пластмасова персона. Отвън ще започнеш да изглеждаш красиво. Отвътре ще си разяден и смрадлив, само че никой няма да може да усети тази смрад - пластмасата ще те защищити. Отвътре ще продължаваш да ставаш все по-мръсен и по-мръсен, само че извън ще запазиш хубавото си лице. 

Революцията ще сътвори едно разделяне в теб. Тя ще те трансформира в светец, само че грешникът ще бъде подтиснат. Грешникът не е бил обхванат от светеца - той е бил отсечен от него. Революцията ще направи от теб две обособени персони - ще сътвори два обособени свята в теб. Естественият свят ще бъде угнетен, а моралният ще застане върху него. Кучето, което е от горната страна - моралната персона - ще се опита да управлява кучето изпод - естествената персона. И несъмнено, естествената персона е доста мощна, тъй като е естествена. Затова тя ще си отмъсти. През целия ти живот тя ще дебне за слабите ти места, до момента в който ги откри. Ще унищожи морала ти, ще сътвори виновност и ти ще бъдеш в непрекъснат спор, тъй като никой не може да победи естественото. 

Твоята поддръжка, интелектуалната ти поддръжка, е за морала, само че цялото ти създание поддържа естественото. Моралът е в съзнателното, а естественото е в подсъзнателното. Съзнателното е доста малко, а подсъзнателното е девет пъти по- мощно, девет пъти по-голямо от съзнателното. Но ти познаваш единствено съзнателното, тъй че в съзнателния разум моралът ще продължи да пее своята ария, а в подсъзнателното, което е девет пъти по-мощно, всевъзможни неморалности ще продължат да пускат все по-дълбоки корени в теб. Това ще те направи светец и виновник - грешникът ще бъде подтиснат и ще чака подобаващия миг да се изяви и да си отмъсти. 

Ето за какво, хората наподобяват толкоз тъжни, хората наподобяват толкоз безпътни, тъй като цялата им сила се източва по каналите на този спор. Там има едно непрекъснато напрежение. Светецът е доста под напрежение, той постоянно се изтезава и се опасява - опасява се от личното си създание, което е било отречено. Но отреченият е към момента там! Рано или късно, той ще изхвърли моралиста, егоиста, съзнателния позьор. Ще повали позьора. 

Бунтът е вътрешна гражданска война. Бунтът стартира „ от вътрешната страна “, промяната стартира „ извън “. Никога не започвай извън. Започни от най-вътрешната същност. Започни от самото си създание. 

Реформата ще ти каже какво да правиш. Революцията ще ти каже по какъв начин да станеш по-голям светец, по какъв начин да имаш по-добър темперамент, по какъв начин да имаш положителни качества. Революцията ще постави една дебела черупка към теб, една ризница, която да те пази от това, което е на открито, само че и от това, което е вътре. Една ризница от здрава стомана - това е нещото, което назоваваме „ темперамент “. 

Истинското човешко създание няма темперамент. Исус не е имал темперамент и това е бил казусът, в противоположен случай юдеите е нямало да бъдат толкоз срещу него. Той е бил течен, нямал е темперамент, нямал е ризница. Бил е отворен, уязвим, безсилен, тъй като не е бил нравоучител. Той не е бил светец, той е бил влъхва. 

Революцията те прави светец. Бунтът те прави влъхва. Исус е бил влъхва, Буда е бил влъхва. Всичко, което са създали, не е било резултат от техния морал, а от тяхното разбиране; не е пристигнало от правила от предишното, които са им били дадени, а от спонтанна осъзнатост. 

Бунтът зависи от осъзнатостта, революцията от характера, промяната от формалностите. 

Един човек с вярно схващане за нещата може да употребява промяната. Но в случай че човек е неволен, няма да види в промяната средство за реализиране на гражданска война - тъкмо противоположното, промяната ще бъде спънка за нея. Такъв е и казусът с революцията. Революцията може да бъде врата към протеста, само че единствено при съществуването на осъзнатост, в противоположен случай тя се трансформира в спънка. Човек си мисли: „ Сега революцията се случи, какъв е смисълът да отиваме по-на- надълбоко? И без това ни пристигна прекалено много. “ 

Така че, промяната може да бъде спънка или да бъде от помощ. Същият е казусът с революцията. Всичко зависи от твоята осъзнатост, от твоето схващане - до каква степен разбираш живота.

От: „ Всичко е до смяната “, Ошо, изд. Сините птици
Снимка: oshonews.com